Не се подигравам, но някои от разхубавяващите средства, които са използвали жените навремето, са силно притеснителни, а и от мисълта, че може да оцветя кичурите си с лекарство против афти, ме напушва смях. Но какво ли не се случва в името на красотата…
Гранофурин за зелени кичури
Момичетата през 70-те са се разкъсвали между забраните и нямането на социализма и безгрижната хипарска епоха, за която са копнеели. Във времена, когато ученическите униформи и прибраните коси са били задължителни, стремежът да си различен от тълпата и да демонстрираш волен дух не е имал много измерения. Но все пак са открили един начин – да оцветяват кичур-два с гранофурин.
Това лекарство успокоята ранички в устата е известно с бактерицидните си и противовъзпалителни свойства толкова, колкото и с отровния си зелен цвят, който не се отмива със седмици.
Фурна вместо сешоар
Сега пазарът е наводнен с най-разнообразни видове сешоари и други приспособления за оформяне на прическата, но тогава къдриците са се постигали с едри метални ролки и глава, пъхната във фурната! Когато момичетата са закъснявали за среща, а косата им все още е била мокра, печката е била най-бърз начин да я изсушат.
А някогашните маши за къдрене са приличали на нещо средно между средство за мъчение и поялник. Така и са действали, на принципа на нагряването – слагаш машата на котлона и когато се загрее, увиваш кичур около нея и стоиш. Мирише на пърлено, ама пък става букла…
Къдренето се е постигало и с хартиени фунийки, около които се увиват кичурите, и се прикрепват с т. нар. „щъркел за коса“. Легендарни истории!
Чорапогащник вместо бейгъл
Красивите обемни кокове днес постигаме с бейгъл, наричан още топче или геврек за коса, но жените през 70-те не са разполагали с такива и са си ги правели, като са усуквали чорапогащник около основата на опашката.
Много са били модерни и допълнителните опашки, с които да увеличавали обема на прическата в горната част.
