Колебливите ще ме разберат. Те са наясно с онова тягостно състояние, при което трябва да избират сред десетки варианти на едно нещо, което им трябва. Чувстват се глупаво докато мерят това и онова, и трето, и пето в магазините за облекла. Не им хрумва нищо смислено и на щанда за парфюми, където смесването на аромати е най-малката причина за главоболие.
Най-критично е положението пред рафтовете за бельо, защото много трудно се избира сутиен, особено когато сте свикнали с една номерация, а размерът ви вече е различен. Не, меренето на сутиени не е най-притеснителния момент от „времето за себе си“, поне за мен. Нищо не може да се сравни с нерешителността ми пред шишенцата с лак, наредени на масата на маникюристката.
Докато чакам, разглеждам и броя – по 12 в 4 редици, значи почти 50 цвята. Специалистката не си е дала труда да ги подреди по тоналности и нюанси, разбъркани са и решавам да понаместя и поразгледам малко. И се започна:
- Ама, моля ви се, не пипайте! Може ли такова нещо?!
- Извинете, само исках да си избера лак.
- Да, ама ако всеки започне да пипа…
- Е, не съм всеки, идвам за трети път при вас и…
- Много хора идват за трети и четвърти път, но никоя не пипа.
- Добре де, какво ще им стане на лаковете, просто разглеждам.
- Ако откраднете някой, ще го платите в троен размер!
- Нямам намерение да крада, обиждате ме!
- Ама много сте обидчива, обаче това не ме интересува! Аз съм длъжна да си пазя нещата. И можете да избирате без да ги попипвате така шишенцата – очи нямате ли?!
- Вие пък сте много груба и повече няма да стъпя при вас.
- Чудо голямо!
Ей така, в шеги и закачки, дори без да си скубем косите, с маникюристката си „почесахме езиците“, аз си тръгнах не само нелакирана и с неоформени нокти, но и бясна на себе си. Дотам води нерешителността и вече разбирам жените, които си носят собствен лак, когато отиват на маникюр – така работата е най-сигурна!
