Във фризьорските салони царува специфичен, сепващ „речник“ и ако влизате за първи път, може да се объркате. Дали не сте попаднали на детската площадка? Фризьорките, вероятно, за да предразположат клиентките си, използват вербален контакт, характерен за младите майки.
Те казват на бебетата си: „Сега ще спинкаме“, „Ние вече проходихме“, „Никне ни зъбче“ и прочие умилителни изрази, които са смешни за околните и са белег за вдетиняване, но в тези случаи май няма какво да се направи, докато хлапето не стане тийнейджър. Говоренето в множествено число става навик, който трудно се преодолява с времето.
Но какво да кажем за стремежа на специалистката по прически да се идентифицира с клиентката? Обикновено жената зад фризьорския стол първо пита: „Какво ще правим? „Първо ще измием косичката, нали?“, „Колко леко да подрежем краищата, да филираме ли?“
Наред с този нескопосан опит за приобщаване към идеята на клиентката е типично фамилиарното общуване. „Мило, ама ще се караме - ти май отдавна не си идвала!“
Интересното е, че мъжете фризьори не говорят така – от тях можете да очаквате други небивалици, но никога няма да се чувствате подценени при тях!
