Ама как така ще ми откаже пластична операция?! Нали е там за това, да направи каквото искам?! Нали си плащам? По принцип е така, но и не е така и това не е правилно разсъждение. Ако пластичен хирург е отказал да направи някакъв вид интервенция за разкрасяване, има повод за размисъл. Тема, за която почти не се говори, а е важна.
Лекарят може да откаже операция, ако той установи, че пациентката му страда от дисморфофобия. Става дума не просто за притеснения или за комплекси по отношение на собствения външен вид, а за
откровен страх от грозота.
Установено е, че това е психично заболяване и онези, които са му подвластни, избягват да се гледат в огледало, изпитват отвращение от външността си и се стараят всячески да я променят. Недоволството от собствената външност се превръща с времето в патология. Обикновено не може да става дума за недостатъци във външността, затова и каквито и операции да се предприемат, е малко вероятно те да имат резултат, коментират специалисти. Вероятно е пациентът да продължи да не се харесва и да продължи трансформациите до безкрай.
Добрият лекар трябва да бъде и малко психолог,
за да разбере не само какво иска пациента, но и какво му подхожда, и ако желанието не е адекватно, да обясни внимателно защо точно тази корекция не е подходяща. Ако момичето каже, че вече си е направило шест операции за промяна на някаква черта в себе си, тогава хирургът има правото да откаже да стане автор на седмата. Защото дисморфофобията не се лекува с операции и медикаменти, а с подходяща терапия, за да се научат да се приемат такива, каквито са. Но е важно да се вземат мерки, за да не се стигне до затваряне в себе си и избягване на околните, защото си мисли, че ги отблъсква, до анорексия, до прекалено много безсмислени пластични намеси, до депресия и други тежки състояния.
